Интернет обожава споровете. Всемогъщият алгоритъм сякаш предпочита конфронтацията пред съгласието, независимо дали е добре аргументирана, или не. Ето защо, когато Порше (Porsche) показа на света новия 911 GT3 S/C (911 GT3 S/C) през април, по-голямата част от коментарите изглеждаха негативни. Дори безумно негативни. Съкращението S/C означава Sport Cabriolet, а всички критици сякаш предлагаха версия на „Как смее Порше да прави кабриолет GT3!“. Още по-лошо, „Как смее Порше да прави кабриолет GT3 и да иска пари за него!“. Защо? Предполагам, защото моделите GT3 не би трябвало да са кабриолети? Да не забравяме 991.2 911 Speedster (991.2 911 Speedster), който беше базиран на тогавашния GT3 и имаше сгъваем мек покрив. Просто ще игнорираме това. Да, интернет беше много ядосан, че Порше се осмели да направи тази кола, а според мои наблюдения, няколко колекционери на Порше, които познавам, изобщо не я харесаха. Те просто не изглеждаха заинтересовани. Е, аз току-що отлетях за Германия и шофирах Порше 911 GT3 S/C (Porsche 911 GT3 S/C) от 2027 г. Трябваше ли Порше да се осмели? И по-важното, трябва ли вие да се интересувате?
Малко история, преди да продължим
Порше започна да прави GT3 модели през 1999 г. Идеята беше по-ориентирана към пистово каране, дори към моторните спортове, версия на тогавашния съвсем нов 911 от поколение 996. Може да се каже, че емблематичният, определящ марката спортен автомобил на Порше беше станал твърде тежък, твърде мек, твърде фокусиран върху лукса. Тогава се появи GT3. 60 допълнителни к.с. спрямо Carrera (Carrera) идваха от състезателния двигател Mezger (Mezger).
GT3 тежеше по-малко. Разполагаше с по-добра аеродинамика, по-добро окачване, по-спортни гуми и по-добри спирачки. Но качеството на возене беше много по-лошо. Оттам нататък автомобилите ставаха все по-ориентирани към пистата и с по-изразена аеродинамика, като кулминацията беше 997.2 GT3 RS 4.0 (997.2 GT3 RS 4.0) – автомобил, който има основателни претенции за титлата „Най-добрата кола, правена някога“. След това се появи 991.1 GT3 (991.1 GT3), и фокусът върху пистата беше толкова силен, че ръчна предавателна кутия вече не беше опция. Тогава се появи 911 R (911 R), защото шефът на GT подразделението на Порше, Андреас „Анди“ Прeунингер, осъзна, че свръхфокусът върху времената за обиколка ще отчужди много клиенти и потенциални клиенти. 911 R беше замислен като върховна GT улична машина, с шестстепенна ръчна скоростна кутия, за разлика от не толкова добрата седемстепенна ръчна кутия, която Порше използваше в стандартните Карера.
Лимитираният и безкрил 911 R доведе до 991.2 GT3 Touring (991.2 GT3 Touring) – по-тежко GT3 (хидравликата за прибиращия се спойлер и по-тежкият заден капак добавяха около 45 кг) и по-скрит, само с ръчна скоростна кутия, автомобил, който клиентите просто обожаваха. Прекарайте минута в търсене на употребявани 991
Комплектацията „Стрийт Стайл“ (Street Style) предлага множество хитри решения в интериора, включително централни части на седалките, изплетени от 600 метра кожа, и (опция M149) две заключващи се кутии за съхранение зад седалките.
Механично, Порше 911 GT3 S/C (Porsche 911 GT3 S/C) е идентичен с 911 GT3 Touring. Най-важното е, че разполага с почти митичния 4.0-литров атмосферен боксерен шестцилиндров двигател на Порше, който достига 9 000 оборота в минута. Мощността му е скромна по днешните стандарти – 502 к.с. и 421.7 Нм въртящ момент – но този буен двигател отговаря на доста строгите емисионни норми Евро 7. Единствената налична предавателна кутия е може би най-добрата на света – шестстепенната механична кутия на GT подразделението, свързана с моторните спортове. Разбира се, S/C е със задно задвиж
Джони Либерман (Jonny Lieberman) често използва същите пътища за повечето си сравнителни тестове. Той вярва, че тези уикенд пътувания са част от причината никога да не е развил прилошаване при пътуване. Тази негова черта е особено полезна, когато работата му изисква да седи на пътническата седалка за многократни бързи обиколки на пистата Нюрбургринг (Nurburgring).
Извън автомобилите и писането, сред големите му страсти са бирата – варене, оценяване и дегустиране, както и турнирният покер. Джони също така обича да колекционира кактуси, тъй като са издръжливи и трудни за унищожаване.
Неговата прекрасна съпруга Ейми (Amy) е актриса в Лос Анджелис (Los Angeles), а двамата имат и чудесен син на име Ричард (Richard).
Последвайте ни в Google News