TG кара NASCAR

Кола от NASCAR? На писта със завои в двете посоки? Точно така. Време е да научим момчетата от F1 как се вдига истински шум

Планета

| 26 Декември 2016

1/10

Текст: Джак Рикс

Фотография: Марк Фейгълсън и Роуан Хорнкасъл



При самото споменаване на NASCAR, повечето журналисти се впускат към безкрайно вртъсналите клишета. Клишета като това, че всички фенове са боготворящи Тръмп, наливащи се с евтина бира реднеци (така наричат американските „селяни“), по чиито тела са изборазени татуировки на конфедерационния флаг, известен от периода на САЩ в който робовладелието е било законно. Или клишета като твърдението, че технологиите са останали в Каменната ера и в сравнение с тези коли, дори косачките за трева са космически кораби. Или това, че пистите са овални, тъй като американците знаят как да завиват в двете посоки. Аз не съм сред тези журналисти. Никога не бих слязал до това ниво, особено докато съм в корема на най-яростната състезателна кола на планетата и всичко ми изглежда абсолютно сериозно. Вибрациите карат очните ябълки да рикушират в стените на черепа ми, жегата е непоносима, цялата ми глава пулсира и нервите са изпържени до там, че ако нямаше мрежи на мястото на страничните стъкла, от устата ми щеше да излезе ново оцветяване за страничната част на колата.

Надявам се разбирате, че не се оплаквам. За първи път съм толкова развълнуван докато същевременно усещам как смъртта ме приближава. Нормално, защото няма просто да се возя, няма да черпя опит докато няколко обиколки съм в пътническата седалка. Без никаква подготовка ме пращат на едно от F1 трасетата с най-голяма денивелация в NASCAR автомобил. Е, след като се проврях през страничното стъкло с грацията на пияна маймуна, все пак ми бе направен кратък инструктаж. Той звучеше по следния начин: „Не се притеснявай за всички тези бутони. Цъкни ето този за да запалиш колата, следи водната температура, можеш спокойно да сменяш предавките възходящо, докато низходящо изчаквай оборотите да паднат.“ Това бе всичко. Сглобяемите маси за кафе на онази шведска марка имат повече инструкции със себе си.

Но не е ли точно това скритата красота тук? Ако неандерталец като мен може да скочи вътре и да схване всичко за две минути, то дори онзи фен, който пие бира през маркучите от монтираните върху шлем за американски футбол кутии, ще може да вникне в спецификата на състезанията. Ако игнорирате неща като мрежите, заместващи стъклата (измислени от Краля, Ричард Пети с цел предпазване на разперените навън ръце в случай на преобръщане), петточковите колани, предпазния ролкейдж и откритото окабеляване, което е навсякъде, то колата си е като нормален дизелов Avensis. Има три педала, волан и 4-степенна H-образна ръчна скоростна кутия. Вярно е, че на маслото му трябват 10 минути за да загрее, но дори този процес е великолепно архаичен – просто запалвате задните колела и вдигате оборотите до максимум, създавайки толкова мощен шум, че няма как да премахнете усмивката си, докато кръвта се стича от спуканите ви тъпънчета.

Маслото вече е загрято, треперещият пилот е на мястото си и трасето е чисто. Има време само за няколко съвета от Бернхард Ауингер, който ръководи дивизията Driving Experiences на Редбулринг. „ОК, всичко е готово, забавлявай се на пистата и помни, че спирачките не са особено добри и голяма част от спирачното усилие е настроено към предната част за по-лесно палене на задните гуми. Няма ABS, нито тракшън контрол. И внимавай в първите две обиколки, когато гумите са студени. Тогава очаквай презавиване. Навсякъде. Колата е доста тежка, така че страничният наклон на шасито е сериозен, а и съединителят отлепя в доста необичайна позиция, така че внимавай да не загаснеш.“ Само толкова ли, Бернхард? Защо не поставиш и няколко тарантули в гащеризона ми, за да не ми е прекалено лесно?

Искам дебело да подчертая, че това не е някаква куха имитация, а е абсолютно автентичен NASCAR автомобил. Това конкретно Camry бе пилотирано от Браян Викърс в NASCAR серийте през 2011 година за Red Bull Racing, което бе и последния сезон на този спонсор в шампионата. Колата е дълга малко над пет метра и тежи 1850 кг, което горе-долу представлява размерите на BMW Серия 7. Задвижването е дело на 5,5-литров V8 (атмосферен, разбира се), който отдава около 700 коня. При състезателни настройки, тази V8-ца стига до 8000 оборота с максимална скорост около 320 км/ч, но нашият автомобил е с няколко нужни модификации за новия си живот на кола, задушаваща и оглушаваща публиката и изкарваща ангелите на всеки, който си е платил да се вози на Редбулринг.

Оборотите са ограничени до 7000, което намалява стреса върху двигателя и чувствително увеличава живота му, а разпределянето на теглото, помагащо на колата да завива само наляво по овалите, е премахнато. Предавателните числа са скъсени, което сваля максималната скорост до 230 км/ч, но пък вдига ударността на ускорението от острите завои. Окачването е омекотено за да бъде колата по-подвижна. Това е задължително за зрелищността на демонстрационните обиколки. В задната част са монтирани оръдия за пушек, които нямам право да докосвам. Мисля, че със 700 к.с. и нулеви електронни помощници, и без оръдията ще има достатъчно пушек.

Тромаво пълзя в бокса. Двигателят показва явната си омраза към ниските скорости и само след секунди, преди да го осъзная, удрям ограничителя на обротомера докато съм на четвърта и се движа по най-дългата права. Всемогъщи Боже, това нещо дърпа яко. Първоначално ми напомня на Ariel Atom. Знам, изглежда невъзможно, но и тук, когато дойде време да смениш към следващата предавка чрез издължения лост, чието движение е гладко и максимално скъсено, веднага идва времето за следващата смяна. Натиснете газта по-смело и лекото боботене се отмества за да разчисти пътя на безумната ударност на средните обороти и бясната безконтролност на най-високите. И дори през каската и тапите за уши, чувам, че шумът е просто свиреп. Басът на V8-цата е в унисон с водещата китара на смесицата между горещите газове и металните елементи. Ако погледнете Америка и я обобщите чрез един конкретен звук, мисля, че той излиза от страничните ауспуси в този момент.

На влизането в завоите, сравненията с Ariel Atom се разпадат. Най-големият проблем са спирачките. Те са подобрени в сравнение с оригиналната версия, но им липсва каквато и да било значителна спирачна сила. Трябва педалът да бъде натиснат рано за да имате шанс да вземете завоя, така че е нужно стилът на каране да бъде адаптиран за адски бавно влизане и максимално скоростно излизане. В средата на виража шасито се накланя като при голям, тежък автобус, но липса на сцепление няма. Тук не говорим за познатото сцепление, генерирано от аеридинамиката. Не. Става дума единнствено за доброто старо механично прилепяне между гумите и асфалта.

Честно казано, никога досега не съм карал кола, тестовите впечатления за която да са по-малко значими от този NASCAR автомобил. Това е така, защото мозъкът ми е изцяло в мечтателен режим. Насочвам колата възможно най-вдясно на старт-финалната права, на сантиметри от стената, и си представям, че съм Кол Трикъл в „Дни на грохот“ и мъчително изпреварвам от външната страна Рауди Бърнс. Натискам газта до ламарината на изхода от втория завой и вече съм Рики Боби от „Лудият на макс“ в Таладега 500. И всеки, който казва, че всичките ми NASCAR познания са от холивудски филми е пълен лъжец.

Ако има нещо, което остава в мен след това изживяване, освен диагнозата „шум в ушите“, е усещането, че има истина в някои от NASCAR стереотипите, но в това няма нищо лошо. Докато задачата на Формула 1 е да бъде техническият връх на моторните спортове, ролята на NASCAR е в това да е шумен, бърз, опасен и максимално лесен за разбиране спектакъл. Точно както го желаят много от феновете на мотоспорта. Не ме занимавайте с хибридни системи и супермеки гуми, отивам да пия бира и да си направя татуировка.


Текстът бе публикуван оригинално в брой 157 на списание TopGear България 

Новият брой!

Прочетете още

  • 48 50 неща, които трябва да направите, докато сте живи - списъкът на TopGear с 50-те автомобилни неща, които трябва да карате, направите или преживеете... плюс някой съвсем откачени и шантави идеи! Даже ви съветваме къде и как точно!
  • 49 Mercedes-AMG GT R - покорителят на Ринга се справя с писта Портимао
  • 66 Караме прототипа Audi R18 LMP1 от тази година
  • 88 Хвърляме стотици Porsche-та върху ледена нирвана... по пътя към върховно удоволствие
  • 110 Секретен тест пилот на TopGear проверява Performante за Lamborghini
  • Тестове
  • 08 Nismo GT-R - най-бързият и брутален Nissan, със също толкова брутална цена
  • 12 Mini Cooper S Countryman - порасналото и узряло ново поколение много добре знае какво искат клиентите
  • 16 Volvo V90 Cross Country - шведски автомобил, който ви насърчава да се отдадете на приключения сега
  • 20 Ford Focus RS Mountune - връща се по-шумен, по-мощен и по-атлетичен след спортен лагер
  • 22 Aston Martin Vanquish S - с голяма доза емоция се сбогуваме с атмосферните модели на Aston Martin
  • 24 Toyota GT86 - специален автомобил без много мощност в среда с много по-напудрени хот хечове
  • 26 BMW X5 M50d - лети като бензиновия М и харчи колкото седан
  • 28 Ford Kuga - напълно трансформираният SUV навлезе в топ водите с изпълнение Vignale
  • 30 VW Passat Variant GTE - електрическото бъдеще на Volkswagen вече започна
  • Стартер
  • 32 Специалната връзка между Англия и Америка изглежда добре през погледа на Lucra
  • 36 Нов метал от Детройт и CES 2017 - VW Tiguan Allspace, Lexus LS, Bentley Continental Supersports, Porsche 911 GTS, Audi Q8, Faraday Future FF 91, Chrysler Portal, Toyota Concept-i
  • 40 Топ 9 - Снегоустойчиви превозни средства
  • 42 Прогрес Репорт - Skoda Favorit vs Skoda Fabia
  • 44 VW I.D Buzz: словесна битка - ретро шик или модерна имитация?
  • Гараж
  • 119 Mercedes-Benz
  • 120 Ford Focus RS
  • 120 Opel Astra ST
  • 121 Porsche 911 C4S
  • 122 VW Caravelle

Препоръчваме ви!