Германизация

BMW вече е на 100 години, но едно десетилетие ги направи велики. Десетилетие, което ни даде „The Ultimate Driving Machine”. Седемдесетте...

Gear

| 19 Февруари 2017

1/4

Текст: Оли Меридж

Фотография: Лии Бримбъл


Не можете да вярвате на очите си. Не и в черна нощ в най-отдалеченото кътче на Шотландия, когато фаровете са две капки хремаво-жълта светлина. Виждам призрачно мъртво дърво издигащо се към спомена за полилавялото небе, което ме кара да си мисля „сигурен съм, че това не беше там преди няколко часа“ преди да се появим и енергично да преминем през нашарената пустош.

Принципно не бих прекарал толкова много време в аналогии, но това бе специален момент. Момент, в който, докато водех CSL-а обратно към Лочинвър осъзнах колко хармонично неговото дентълменско и същевременно властно поведение се вписваше в тона и темпото на тези пътища, на този пейзаж. И тогава се появява човекът и звездите се подреждат: кола, животно и пейзаж, всички те пропити с достойно величие.

Мислехте си, че Батмобилът е хардкор играчка, нали? Е, не е. Концепцията на спортните коли беше различна през 1972. BMW бе различно през 1972. Ние може да честваме техния 100-тен рожден ден, но ако беше автомобилна годишнина, вместо годишнина на компанията, щеше да се наложи да го отложим за още 16 години. BMW са стартирали с авио двигатели, после с мотоциклети, преди да започнат да ре-брандират Austin-и. Още в своето детство се е наложило да изоставят автомобилното производство, за да подпомогнат Германия във войната и когато неуверено са се върнали към живота първоначално им е било позволено да правят само тенджери и тигани. Дори през 1959 на косъм компанията да бъде продадена на Daimler-Benz.

И въпреки това, 13 години по късно правят коли като тази. А скоро след нея 2002 Turbo, M1 и М535i. Това е доста сериозен обрат. И така, какво се е случило?

Повратната точка е 1959 година. BMW са продавали големи, скъпи коли, докато след-военният свят е искал малки и евтини такива. За това през тази година те са стартирали проекта “Neue Klasse” и с BMW 1500 практически са дали на света първия компактен спортен седан, който идва през 1962. През следващата година BMW са били способни да изплащат дивиденти на своите акционери за пръв път от 20 години. Добрите автомобили са обърнали нещата, но следващото десетилетие е дало живот на легенди.

BMW през седемдесетте. The Ultimate Driving Machine (това мото идва през 1975). Просто УАУ. Измежду тях, тези четири автомобила са отговорни за установяването на традициите в BMW-тата до ден днешен. Какво е М2 ако не директен наследник на 2002 Turbo от 1973? Батмобилът е толкова емблематичен, че BMW го пресъздадоха в най-горещата концепция от 2015, CSL Hommage R. A M535i от 1979 е първата М кола, чието влияние може да бъде проследено като неподправена следа чак до днешното М5.

Какво остава за М1 тогава? Създадено като състезателна кола от горе до долу то е разработено заедно с Lamborghini, за да отговаря на регулациите на състезателната Group 4. Тогава обаче Lambo се сриват, разходите скачат и спортните регулации се променят, оставяйки М1 в ничия земя и BMW неуверени в нуждата от супер-кола в своята гама. Само 430 улични автомобила са произведени общо.

Тази специално е застрахована за £600 000. Мисля, че може би е най-страхотната улична кола, която съм карал. Нека ви разкажа за нея. Не се усеща като състезателна кола и не се държи като супер-кола с централно разположен мотор от седемдесетте. Поведението е приятно спокойно, центъра на тежестта е ниско, както и пода, така че земята преминава точно под краката ви, под купе, което няма никакви претенции за лукс, но изпълнено с уреди, остри ръбове и шаси, кокетно скрито зад възможно най-малко кори и тапицерии.

Не преследвате скоростта, вместо това я оставяте да дойде при вас, 3.5-литровият редови шестак разгръща своя баритон най-добре между 3500 и 5500 оборота. Приятна доза обороти, богат звук в ушите ви, гледката през плоското челно стъкло, може би най-добрата, която пътищата на тази планета могат да предложат, допълнена от задното крило на CSL-а, който от време на време кляка на своите лапи, вдига носа си и се отправя към ново вдишване от аромата на природата.

Съединителят на М1 е тежък, скоростната кутия изисква прецизна ръка, спирачките – твърд крак, воланът – добър юмрук, но поне работата с тях е толкова приятна, колкото и върховната обратна връзка, пъргавината и баланса на М1. В сърцето на всичко са усещанията и затова се усетих, че подавам междинна газ и при качването на предавките, не само при свалянето им, карайки със свален прозорец, за да слушам всмукателния колектор как гъргори докато всмуква въздух, смесвайки го с бензин от двойния резервоар, опитвайки се да отворя себе си към цялото преживяване и да попивам, попивам, попивам...

Комуникативно е: отворено, приятелски настроено и заслужаващо доверие по начин, който не съм предполагал, че една супер-кола от седемдесетте може да бъде, а отзад гледам как спойлера на Батмобила се огъва като музикална дъска докато CSL-а подскача и подрусва там, където М1 се плъзга. Както разбирам, крилото на CSL-а технически не е позволено за пътищата и е доставяно в багажника, като ваш е изборът дали да го сложите или не. Естествено всички са го направили, защото вие бихте ли си го представили без него?

CSL-ът е невероятна атмосферна кола. Карам я като кабриолет, сваляйки четирите стъкла без рамки, за да отворя великолепната кабина, за да стане повече част от атмосферата, в която се намира. Лакът на вратата, слагам трета и се разхождам наоколо. Като платформа, от която да се насладите на шотландските „Highlands” е несравнима, с пейзаж отвътре също толкова магичен колкото този отвън. Светлината се излива вътре покрай тънките колонки, отблясквайки от хрома, погледът ви напред минава покрай гумени ребра, а назад – над еднокомпонентните седалки „Scheel“ се открива ясна гледка навън към задния спойлер. Красота.

 

Тези четири автомобила са отговорни за установяването на традициите за BMW-тата до ден днешен“

 

CSL-ът се носи тромаво покрай езера и гранитни стени, без да бърза и въпреки това целеустремено напредва. Червената линия на оборотомера може да е чак на 6400 оборота, но редовия шестак звучи неспокоен над 4000, така че го насочвате с дългия ход на педала на газта, докато въртите с върховете на пръстите си тънкия волан. По-нататък по веригата сте наясно, че предните колела са тежки, комуникацията неясна и ако натискате по-силно колата не точно недозавива, ами предните колела подсказват, че вече са направили това, което могат и започват да отварят завоя. Не е стряскащо, но комбинирано с накланянето и мекостта те кара да си леко предпазлив.

Потънал в тези седалки, обаче, да караш CSL доставя невероятно удоволствие. Кола, която със сигурност е една от най-готините, които автомобилната индустрия е произвела някога. Искам да кажа, намерете ми друг автомобил, който толкова жестоко носи хромирани раздувки на калниците като този.

 

„М1 може би е най-страхотната улична кола, която съм карал

 

M535i е малко по уверена, но не толкова запомняща се за каране. Това основно се дължи на козметично по-безформеното купе, което не поражда такъв зашеметяващ коктейл от емоции и оставя усещането, че М535i има по-слаба връзка с останалите коли в компанията. Не е толкова специална като останалите, но някакси има повече откровеност, повече смисъл от кола, която е живяла истински живот, а не е била опустошена от времето.

M535i е доста пакостлива кола, уверена в себе си, смущаваща със застрашителната ниска предна престилка под бронята и мекия гумен спойлер, явни добавки, които по никакъв начин не се опитват да скрият чистотата на линиите на ранната 5-та серия. Толкова красив седан. И приятно бърз също така. Някак изненадващо е да откриете кутия с „обратни“ скорости (бел.ред: т.нар. „dogleg скоростни кутии, при които първа предавка е на мястото на втора – наляво и назад, втора на мястото на трета и т.н.) тук, но винаги е добре дошла, носейки моторспорт дух със себе си. Превключването е дълго, като разделя приливите от шум и мускулеста тяга, доставяни от 3.5-литровия редови шестак. Неговите 218 конски сили са достатъчни, за да натоварят подобаващо шасито, разкривайки кола, която се държи похвално добре. По-малко тромава е от CSL-ът, усеща се като застаряващ атлет – съзнанието има желание, но тялото е отслабнало.

Нося се по А894 към Скури, двигателят мързеливо се разхожда из оборотите, а оригиналната М кола е страхотна – накланя се, но аз се наслаждавам на нейния баланс и приспособимост. Има една конкретна секция, където излизате от гора, с малки езера от двете страни на пътя, после се изкачвате през бързи, леки, леви и десни завои, където М535-цата се усеща невероятно. Не прекалено взискателна, просто способна, спокойна, комуникативна. Добра компания.

Автомобилите бяха по-безгрижни тогава, достатъчно свързани с вас, но въпреки това спокойни. И тогава се качих в 2002 Turbo. Запознайте се с териера. Малък, нетърпелив, изключително енергичен и ужасно забавен. Редовите шестаци, които седят в основата на останалите коли са меки, плавни, скоростите им са дълги, имат мускули и мощ. 2002 се движи в серия от ударни, свистящи експлозии от енергия. Невероятно забавно е. Натискате газта, звука на четири-цилиндровия двигател става по-дълбок, но не отивате никъде. После започва свистенето, уред на таблото привлича вниманието и – юхууу! – изчезвате.

Задницата кляка и Turbo-то се изстрелва в пейзажа, който изглежда, че се отдръпва назад, сякаш изплашен от енергията, съдържаща се в този малък хулиган. Вътре воланът вибрира в ръцете ви, шасито трепери с чувство – 2002-то е малко, леко, директно и много, много щастливо. Толкова е жадно да задоволява сетивата, толкова щастливо да бъде в услуга, презарежда и стреля, винаги давайки всичко от себе си.

Не е най-правилното за тези широки, плавно криволичещи пътища – има прекалено много място, за да си играете с шаси, което е толкова нащрек, винаги „душещо“ за следващата промяна на посоката. Има обаче нещо, което е близо до съвършенството в неговото поведение. Въвлича ви, изисква вашето внимание, кара ви да карате.

И карането тук горе не е каквото и да било затруднение. 2002-то и аз започнахме да изследваме, да намерим по-малки пътища, да търсим отдалечени гледки. То е страхотна компания за разходка, единствената кола, която по никакъв начин не се усеща толкова стара, колкото годините и ни казват, че трябва да е.

Всичките четири BMW-та имат история за разказване, характерна черта в своя характер. Не мисля, че е въпрос само на възраст и стареене, това, което ги прави такива – модерните BMW-та (и всъщност всичко нови коли) са просто по-хомогенни, по-безхарактерни. Разбира се, те са по-бавни, но изваждането на скоростта от тях? Това е увлекателно. Увлекателно е и просто да попиете изживяването.

Групичката е едва първата от много, които се мотаеха покрай топлия път тази вечер. Наслаждавайки се тихо на тези огромни зверове поехме по обратния път към Лочинвър и паркирахме. Колите утихнаха, барът на хотела все още работеше. Взех си бира и застанах навън в тишината. Водата се разбиваше нежно в стените на пристанището. Разхождах се между колите. Грозната оранжева светлина на уличните лампи се проваляше мощно в опитите си да принизи тяхното визуално присъствие. Жадувах да карам М1 отново, ужасно съжалявах, че нашите два дни свършиха, молех се това да не е последния път...

Искам да транспортирам CSL-а до Ривиерата, 2002-ката до прохода Гросглокнер и просто да си бръмча в M535i докато си върша ежедневните неща. Най-великите BMW-та правени някога? Вероятно, но аз мисля, че всяко десетилетие от тогава насам има своят стабилен дял забележителни представители. Влиянието на тези четири обаче, тяхната роля в създаването на легендата означава, че ако BMW загуби своя път някога, може просто да ги използва като пример, за да се върне обратно в правия път. 


Материалът оригинално е публикуван в брой 158 на BBC TopGear България.

Новият брой!

Прочетете още

  • 48 50 неща, които трябва да направите, докато сте живи - списъкът на TopGear с 50-те автомобилни неща, които трябва да карате, направите или преживеете... плюс някой съвсем откачени и шантави идеи! Даже ви съветваме къде и как точно!
  • 49 Mercedes-AMG GT R - покорителят на Ринга се справя с писта Портимао
  • 66 Караме прототипа Audi R18 LMP1 от тази година
  • 88 Хвърляме стотици Porsche-та върху ледена нирвана... по пътя към върховно удоволствие
  • 110 Секретен тест пилот на TopGear проверява Performante за Lamborghini
  • Тестове
  • 08 Nismo GT-R - най-бързият и брутален Nissan, със също толкова брутална цена
  • 12 Mini Cooper S Countryman - порасналото и узряло ново поколение много добре знае какво искат клиентите
  • 16 Volvo V90 Cross Country - шведски автомобил, който ви насърчава да се отдадете на приключения сега
  • 20 Ford Focus RS Mountune - връща се по-шумен, по-мощен и по-атлетичен след спортен лагер
  • 22 Aston Martin Vanquish S - с голяма доза емоция се сбогуваме с атмосферните модели на Aston Martin
  • 24 Toyota GT86 - специален автомобил без много мощност в среда с много по-напудрени хот хечове
  • 26 BMW X5 M50d - лети като бензиновия М и харчи колкото седан
  • 28 Ford Kuga - напълно трансформираният SUV навлезе в топ водите с изпълнение Vignale
  • 30 VW Passat Variant GTE - електрическото бъдеще на Volkswagen вече започна
  • Стартер
  • 32 Специалната връзка между Англия и Америка изглежда добре през погледа на Lucra
  • 36 Нов метал от Детройт и CES 2017 - VW Tiguan Allspace, Lexus LS, Bentley Continental Supersports, Porsche 911 GTS, Audi Q8, Faraday Future FF 91, Chrysler Portal, Toyota Concept-i
  • 40 Топ 9 - Снегоустойчиви превозни средства
  • 42 Прогрес Репорт - Skoda Favorit vs Skoda Fabia
  • 44 VW I.D Buzz: словесна битка - ретро шик или модерна имитация?
  • Гараж
  • 119 Mercedes-Benz
  • 120 Ford Focus RS
  • 120 Opel Astra ST
  • 121 Porsche 911 C4S
  • 122 VW Caravelle

Препоръчваме ви!