Най-добрата ежедневна супер-кола - McLaren 570GT

Идването в Обединените Арабски Емирства костваше шест месеца планиране, дни шофиране и лек топлинен удар. Заслужаваше си...

Gear

| 19 Февруари 2017

1/17

Текст: Том Форд

Фотография: Джон Уичърли

 

Няма такова нещо като "практична супер-кола". Това е противоречие на същото интелектуално ниво като "умерен терорист" или "диетична торта". Идеята на една супер-кола е да бъде непрактична. Капризна дори. Фантастична за гледане и със смъртоносно кратка "карай по-бързо" инструкция, което означава, че е използваема в реалния живот като мъжките зърна, или онези евтини гаечни ключове, които можете да си купите направени от метално дърво. Да, можете да вземете изпепеляващо бързи коли, които също са практични - Porsche 911 Turbo е точно такава, но дали това наистина е супер-кола? Има четири седалки, за Бога. И има приблизително още седемстотин по-слаби модела, които с изключение на някой екстериорни детайли, изглеждат по абсолютно същия начин. Audi R8 е близо - изглежда подходящо неподходяща, има двигател на правилното място и всъщност е много бърза. Но е Audi. А Audi също така правят А4 2-литра TDI. И има нормални врати. А както всички ние знаем една супер-кола трябва да има абсурдни врати. Дори практична такава. Стъпка напред тогава за McLaren 570GT.

McLaren не правят градски коли, малки коли, седани или коли, покрай които можете да минете без да се загледате. Те правят само и единствено супер-коли. И докато всички останали практични бързи неща, споменати по-рано, са на върха на тяхното родословно дърво (или в скъпия край на брошурата), 570GT е един от най-"достъпните" модели на McLaren. Не за нормални хора, очевидно, GT стартира малко над 350 000 лв., но за позлатените богаташи това в общи линии е финансовия еквивалент на VW Up с хубави джанти. И докато разполага със същия карбонов монокок, 3,8-литровия би-турбо V8 и парадния вход през врати наподобяващи крила на бръмбар като хипер-хибрида P1 или 650S, 570GT е хечбек. Има панорамен стъклен таван и комфортно затваряне на вратите. И по-меко окачване. И по-тиха изпускателна система. И като цяло по-малко напрежение в стил "да вземем другата кола, за да отидем до магазина".

Това може да бъде хубаво или лошо нещо, в зависимост от гледната точка. Окрилен, нисколетящ, пистов беглец като 675LT може да има благините за автомобилните паркинги, но ако трябва да сме честни, никога няма да ви се случи да карате здраво такъв на пътя след трета предавка. P1 може да получава всички аплодисменти, но като цяло е доста праволинеен психопат, безскрупулен в преследването на скоростта. 570GT претендира, че предлага визия и по-достъпно преживяване без непрекъснатата ежедневна драма. И така, за да проверим хипотезата, че McLaren 570GT наистина е изкривяващ вселената парадокс решихме да направим нещо застрашително непрактично в най-практичната кола на McLaren. Правим си малко пътешествие.

Е, като казвам "малко" очевидно имам предвид "сравнително голямо" и когато казвам " застрашително непрактично", просто имам предвид "застрашително". Защото ще напълня 570GT с всичко, което мога да взема и след това ще опитам да карам по всеки сносен път в Обединените Арабски Емирства - и малко отвъд - в рамките на няколко дни. Всичко това означава напълване на предния багажник със снимачната техника на фотографа Джон Уичърли, отделението в задната част с моя нарастващо обезпокоителен сак с пране и някой други неидентифицирани обекта, и да потеглим по пътя. Първо: градско шофиране в стил Абу Даби.

Ах. Леко потрепване. 570GT изглежда умопомрачително почти като всички останали McLaren-и - влизате ниско и през тези врати както при всяка друга версия, но когато го запалите не се възпламенява толкова вербално и вълнуващо както останалите. Има по-премислен, деликатен тон. Има нещо, което просто не е наред в това да набутате толкова оборудване в кола като тази - не спирате да си мислите, че сте избутали някоя от чантите от другата страна по погрешка. И въпреки това. Въпреки това когато си проправяте път в трафика и срещнете някоя от изненадващите изкуствени неравности GT решително отказва да удари предницата си. Имате и видимост извън нея - полезна, когато местните ожесточено се опитват да ви приближат с необикновена скорост от всеки възможен ъгъл, а когато внезапно и неизбежно попаднете в дупка, която насилствено би извадила от строя повечето други коли, GT изтупква и продължава напред. Мека е и относително тиха. Няколко часа по правата като стрела магистрала Е65 и започвам да харесвам това настроение. Кара ви да се чувствате по-малко напрегнати.

Въпреки това обаче не вещаеше нищо добро за първата ни дестинация: Empty Quarter. Отправете се на юг от Абу Даби, надолу към Хамим и можете да завиете надясно към градът-оазис Лива. Тръгнете на юг отново и ще се сблъскате с края на Empty Quarter (бел.ред. най-голямата непрекъсната пустиня в света) и път, който пронизва дюните към Тал Миреб или "Horrifying Hill" (бел.ред. ужасяващият хълм). Сега пътят по тази масивна, висока 300 метра дюна наречена Морииб е мястото, където местните правят някакъв вид вертикални, пясъчни драг състезания, които изглеждат толкова опасни, колкото и звучат. Пътят, по който стигате до тук, обаче, всъщност е задънена улица, която се вие като серпентина през пустинна панорама, каквато виждате само по научно-популярните филми. Или в Star Wars. Когато няма планувани събития е почти празен. След яростно натискане на бутони и въртене на селектори вкарваме 570 в пистов режим и тишината е разкъсана от ниско прелитаща количка за багаж.

Две неща веднага стават очевидни: първото е, че това все пак е McLaren и дори "дефорсираната" версия на този 3,8-литров двигател разполага с 570 крещящи конски сили и второто: наистина задължително трябва да осигурите багажа в задното отделение преди да започнете да подмятате това нещо. В противен случай ще бъдете почти обезглавени от торба пълна със собственото ви мръсно бельо. Усещането, че GT може би е прекалено консервативен се изпарява. Защото всичко това не е успокояващо. Завъртете необходимите превключватели на "Track" и GT все пак ще прави 100 за 3,4 секунди, 200 за 9,8 и ще вдигне 328 км/ч. Четвърт миля със старт от място пък се постига за същото (или по-добро, в зависимост от това до кого застанете) време като F1 - 11,1 секунди. Няма да получите активната аеро-спирачка от по-бързите коли и GT мърда насам-натам доста повече, но, ооо да, можете все още да си върнете ушите на място.

Дори повече от това, движите се със скорости, при които мозъкът ви може да смогва. Накланя се повече и има повече "гмуркане" напред-назад от нещо като 675LT и следователно осезаемо по-ниски скорости по завоите, но някак има малко повече информация относно това къде са лимитите. А тук лимитите са нещо като движещ се юмрук. Проблемът с пътя през дюните Морииб е такъв, че асфалтът изглежда лепкав и черен в 43-градусовата жега, но всъщност 570 реално изсмуква пясък от него докато минава отгоре. Очертанията на пътя са нежно погълнати от навлизащите дюни и едно прекалено прибиране в завоя или амбициозно отваряне към пясъчния ръб и може да превземете дюните във всеки възможен грешен контекст. Това може да е един от най-невероятните пътища в ОАЕ, но всъщност не е най-добрия за каране. Време е да продължим напред.

Този път обратно на север и повече по магистралата. Смъртоносно права, умопомрачителна магистрала, цялата очевидно под плановете на ОАЕ за постоянно обновяване. Но въпреки, че 570 използва по-малко карбон в своята конструкция и по-малко ексцентрична архитектура на интериора отколкото своите големи братя, за да запази цената по-ниска, широките, по-комфортни седалки и опростената централна конзола работят безпроблемно. Дори има и доста задоволителна Bowers&Wilkins озвучителна система с 12 говорителя - опция за 4200 лв. - която ни прави компания през целия път до планинския път в Джебел Хафет, на около четири часа на североизток - признат за един от най-добрите за каране пътища в света и носещ 12 километра и 60 завоя брилянтно изкачване.

Добър е, няма съмнение. Две ленти нагоре, една надолу, малко трафик и прекрасна настилка. На върха има хотел, малък замък и няколко други сгради, и гледка към цялата област около Ал Аин в 360-градусова величественост. Ние стигнахме когато слънцето залязваше, и без пясъка на Морииб GT , най-накрая успя да накара своите стоманени спирачки да свършат работата си до краен предел. И то каква работа. Пътят изцяло се кара от втора до четвърта скорост, с танц между перата за смяна на предавките, управлявайки брилянтната седем-степенна SSG кутия, газта и спирачката. Здраво на спирачката. Малкият McLaren намира допълнително сцепление в предницата и се доказва като забавно бърз, въпреки фактът, че задницата е всичко друго, но не и трудна за отлепване от асфалта, което може да бъде малко разочароващо. Също толкова разочароващ е фактът, че като е принудена да се пързаля, липсата на правилен диференциал означава, че не можете да я задържите в пързаляне. Или поне с моето ниво на способности. Останахме докато нощта не обгърна хълма със своите кадифени обятия и светлините на Хафет не заблещукаха. И тогава всичко се усещаше като най-жестоката видео игра на света. Замотахме се, обаче, прекалено дълго и трябва да отиваме към хотела - утре сутринта има още.

Преди това, обаче, още няколко часа движение из крайбрежен курорт наречен Рас Ал Каймах високо в северната част на страната. Скучно движение, с лоши пътища и глупави лимити на скоростта, стриктно прилагани. Във всяка друга кола това би било смущаващо. Но веднъж слязъл от прелестта на скоростните завои на Хафет, GT моментално се успокои обратно в лек галоп. Направихме повече от 1000 километра според километража и дори нямам болки в гърба. Все още.

Следващата сутрин станахме преди съмване и се отправихме нагоре по най-високата планина на ОАЕ и път отворен едва преди няколко часа: Джебел Ал Же. Сега, този е сравнително трудно откриваем, тъй като както се видя няма много пътни знаци и пътя реално не отива никъде. Евентуално ще има хотел и ски курорт на върха, но точно сега, пътя Джебел Ал Же e инфраструктура към нищото, асфалтът просто свършва. Докато караме нагоре е катранено черно - няма градски светлини - и въпреки, че пътя сам по себе си е фантастичен, тъмнината е зловеща. За това къмпингувахме на върха с някакви кози и изчакахме разсъмването.

Оказа се, че сме къмпингували на вратите на рая.

Погледнете надолу. Погледнете надолу и навън и през това, което може би е най-перфектната отсечка от обществен път където и да било на планетата. Отново, две ленти нагоре, една надолу. Двадесет и пет километра от безупречна панделка, която се вие от дълги прави с добра видимост през клисура в ниското и се гмурка през технични завои в средната секция, докато стигне до 180-градусови обратни завои близо до върха. И като изключим от време на време минаващите бавнодвижещи се камиони и туристически автомобили, проходът е пуст. Проходът Стелвио? Този го прави да изглежда като козя пътека. Гросглокнер изглежда като задръстване в час пик в сравнение. Пътят Палмс ту Пайнс до Ел Ей? Нюрбургринг? Съжалявам, но не. Това не е път. Това е път към свято място.

Тук е момента, в който трябва да съжалявам за 570GT. Да искам нещо повече, нещо по-необикновено. Но аз не съжалявам. Защо? Защото този път не е такъв за поставяне на време. Той е преживяване. Останалата част от планините Хаджар докосват небето, цветовете преливат от сиво към кафяво и червено когато слънцето изгрява. Пътят пулсира като сърцебиене. И ако карате прекалено бързо може да го пропуснете, този ритъм или тази гледка. Което не означава, че ние не карахме доста бързо, но GT позволява повече място за други неща,не само за консумиране на завоите. Дори пълен до горе с какъв ли не багаж, той се усеща лек и отзивчив и свързан с вас. Издава правилни звуци, както от изпускателната система така и от гумите, лекичко проскърцващи под унищожителните странични ускорения на обратните завои. Но не е див и яростно доминиращ както повечето други супер-коли. Помръдва при интензивно спиране, шава насам-натам, недозавива малко. Не ме разбирайте погрешно - трябва наистина да сте в някой от неговите конкуренти от по-висок клас, за да имате шанс срещу него, но както изглеждат нещата, в неговия характер има повече място за вълнуващи пътувания отколкото за питлейна. Прекарахме цял ден на Джебел Ал Же. Не мисля, че съм мигнал и един път.

Беше много трудно да оставим такова, почти религиозно преживяване, но имаше още едно място, което трябваше да посетим преди да свършим: пътят Ал Касаб на полуостров Мусандам. За това неохотно събрахме багажа и се отправихме отново на север. Сега, пътят Касаб е крайбрежен път, който върви около върха на носа в най-северния край на ОАЕ, но всъщност е в територията на енклава (енклав - територия, обкръжена от чужди територии) на Оман. Енклав, който "загражда" пролива Хормуз между Оманския залив и Персийския залив, и гледа директно към Иран на около 50 км. Пресичането на границата включва много часове от търпеливо попълване на бланки и преминаване на проверки, но накрая успяхме да минем от другата страна и към още едно чудо.

Проливът блести от едната страна докато планините се сриват в морето в геологически забавен кадър. Пътят прекосява долната граница на сушата с морето, виейки се около тюркоазени заливи и красиви джамии, което доказва, че Ал Касаб е още една перла в короната на Близкия Изток. Но (и то голямо НО) пътят е натоварен. Силно натоварен от туристи и местни, наситен с търговия. GT се чувства ограничен, притиснат, кастиран. Възхищаваме се на гледката и съжаляваме за пренаселеността. И така, остава ни само ден преди да се отправим пак обратно и на юг. Мъчително замечтани през новата икона в моята литургия Джебел Ал Же. Накрая бяхме минали малко над 2000 км., карайки бързо и бавно, драматично и драматично скучно. Карахме през градове и села, през деня и нощта и никога не съжалявахме за избора на 570GT като компания. И когато най-накрая пристигнахме обратно в Абу Даби аз реших, че McLaren 570GT наистина е най-практичната супер-кола в света. И, че може би току що намерихме най-страхотния път в света, за да го докажем. 


 

McLaren 570GT

 

Цена: 360 000 лв. (380 000 на тествания автомобил)

 

Двигател: 3799 куб.см. би-турбоV8

 

570 к.с. @ 7500 об/мин,

 

600 Нм @ 5000-6500 об/мин

 

Трансмисия: 7-степенна SSG с пера за смяна на предавките от волана, задно предаване

 

Динамика: 0-100 за 3,4 сек., 328 км/ч


Материалът оригинално е публикуван в брой 159 на BBC TopGear България

 


Новият брой!

Прочетете още

  • 09 Десет неща, които научихме този месец
  • 46 Ford GT
  • 57 McLaren 720S
  • 68 Моторспортът през 2027
  • 78 AMG GT R срещу 911 GT3 RS срещу BMW M4 GTS
  • 88 Летящата кола
  • 94 Porsche на пистата "Истанбул Парк"
  • 100 Наследството на Aston Martin
  • 108 Фамозното "Премиум Рали"
  • 114 Луда надпревара
  • Стартер
  • 24 Автомобилният живот на Мат Леблан
  • Тестове
  • 28 Alfa Romeo Giulia QV срещу BMW M4 Competition
  • 33 Volkswagen Golf R
  • 34 Opel Insignia
  • 37 BMW X6 xDrive50i
  • 38 Porsche Road Tour 2017
  • 42 Porsche 911 GT3
  • Гараж
  • 119 Citroen C3
  • 120 McLaren 570GT и Aston Martin DB11
  • 122 BMW 530d xDrive Luxury

Препоръчваме ви!