Текст: Чарлин Хъртър

Фотография: Том Салт

Някои казват, че това е главният редактор

Пистата Имола е зловещо тиха в тази мразовита ноемврийска сутрин. Докато гледам към тъмната осанка на асфалта, усещам как настръхвам. Празните трасета често са леко меланхолични, може би заради неизползвания потенциал, но пистата Енцо и Дино Ферари е по-смразяваща от обичайното. Може би е заради тениските, транспарантите и десетките бразилски знамена, които бясно се веят във въздуха, а под тях са увяхващите цветя около завоя „Тамбурело“. На 1 май 1994 година, точно там загина Айртон Сена. От тогава всяка година хиляди фенове се стичат тук, за да почетат паметта на човека, който докосна сърцето на толкова много хора.

Но самото трасе си остава фантастично. Както и другите по света, така и то не е щастливо, ако не се използва. Затова е страхотно, че замисленото спокойствие е  пробито от ядосания рев на Lamborgini V10. Това не е какво да е V10, а двигателят, задвижващ предстоящия цар на гамата на Huracan – версия Performante. Ние сме тук, за да го изпробваме.

Но първо, малко предистория. Поканен съм да бъда част от действащата програма по развойната дейност на Lamborgini. Едва четирима журналисти от цял свят сме поканени в базата в Санта Агата, за да изпробваме и да дадем нашето мнение за Performante. Това се случва близо година преди официалния дебют. Никак не е зле. Това събитие ми позволява да заявя, че за един ден изпълнявам ролята на тест пилот на Lamborgini.

Но не съм тук само да се забавлявам. За да дам конструктивно мнение, трябва пълноценно да вникна в автомобила. Започва предварителния брифинг, а аз заемам най-концентрираната си поза. Започваме с пазарното позициониране на колата. Ако възприемете Performante за италианското значение на обозначението GT3, няма да сте далеч от целта. Простичко казано, това е по-здрава, бърза и фокусирана версия на Huracan, създадена да смачква пистовите рекорди (слуховете са, че това е най-бързото Lambo на Нюрбургринг) и да сваля ченетата на зяпачите до земята, когато лази из града. Засега добре, схващам всичко.

Антонио Гранди ръководи развойния процес на Performante. Той обяснява, че автомобилът частично произлиза от опита в GT3 категорията на Lamborgini. Колата е с допълнително количество лят карбон, като са използвани и други методи за олекотяване, а крайната цел е намаляване на теглото с 40 килограма спрямо стандартния Huracan. Атмосферният V10 е претърпял сериозни промени и вече отдава най-голямата мощност от всички мотори в този клас. Схващам и това. Има изцяло нова изпускателна система, чийто ауспуси се намират в по-горна част на задницата. Системата ограничава задното налягане и надува “емоционалния звук“. 7-степенната трансмисия с двоен съединител е оптимизирана за по-бързи смени, а новите P Zero Corsa гуми на Pirelli са направени специално за този автомобил и използват нова технология с две смеси.

От Lambo твърдят, че окачването е преработено и дава с 10%  по-голяма вертикална твърдост и 15% по-малък страничен наклон на шасито, докато радиалната и осевата твърдост са подобрени с 50%. Ако комбинирате това с ревизираното активно управление и намаления ход на волана в режим Corsa, получавате … добри резултати. Започвам да зяпам в далечината и да гледам като куче, пред което има месо, докато се опитвам да схвана какво означава радиална твърдост. Стигам до извода, че дори и да не разбера какво означават тези данни, е ясно, че инженерите са свършили великолепна работа. Няма част от настоящия Huracan, която да не е била докосната.

Но това не е всичко, което трябва да разбера. Тепърва започваме с аерото. Наблюдават се обичайните добавки за по-добра динамика – огромно задно крило и по-агресивен преден сплитер. Не можете да ги пропуснете дори с интересния камуфлаж. Но магията е в това как тези два елемента комбинират качествата си, за да подобрят сцеплението и потока на въздуха. Моделът Performante е първото Lambo, оборудвано с онова, което компанията нарича ALA – Aerodynamica Lamborgini Attiva. На нормален език това означава активно аеро.

Отпред има две малки крилца, които при изключена система ALA, остават затворени и в комбинация със задното крило, дават максималното аеродинамично прилепяне. При активно ALA, те се отварят чрез електромотор, загнезден в центъра на сплитера, подобрявайки въздушния поток и намалявайки челното съпротивление и налягането под пода. Огромното задно крило е сред елементите от нов лят карбон и всъщност е кухо. Двете вертикални подпори имат въздушни кутии в своите основи, като във всяка има моторизирани крилца. Следвате ли ме? Добре. Въздушните кутии събират бързо движещия се въздух и го насочват през вертикалните подпори на задното крило към самото крило. Този ускорен въздушен поток минава през хоризонталната планка на спойлера и бива освободен от тесен канал, намиращ се под повърхността.

Тъй като летият карбон може да бъде трансформиран в комплексни структури, всяка страна на крилото разполага със свой канал, независимо захранван от въздушната кутия в определената страна. При активно ALA, въздухопотока през крилото е оптимизиран по различен начин. При тежко спиране, потока на въздуха спира, което оставя крилото да работи по традиционен начин, балансирайки и давайки допълнително сцепление на колата. В завоите, системата следи волана и вашите команди и спира въздушния поток към вътрешната гума, за да увеличи притискането й върху асфалта, а по същото време отваря клапа в канала за външната. Затова е честно да се каже, че това е първото в историята задно крило с насочваща аеродинамика. Признавам си, че в този етап от брифинга знанията ми по физика бяха свити на кълбо в ъгъла на моето съзнание и ридаеха. Но класната стая е едно. Дали работи на пистата? Време е да зарежем презентацията и да стъпим в истинския свят.

Три коли Huracan с различна потентност са подредени в бокса на Имола. Отпред е сребърен Huracan с гуми Trofeo R и пилот Пиер Луиджи Веронеси – най-младият тест пилот на Lamborgini. По средата е камуфлажното Performante, а отзад е зелен Huracan с гуми P Zero Corsa.

Моментално се вмъквам в магнетичното Performante и заплашително се втренчвам във всеки, който иска да вземе мястото ми. Ще бъда първият човек извън фабриката, който е карал тази кола. В интериора няма нищо, което да възприемем за изключително ново, но с допълнителните карбонови елементи (централна конзола и въздуховод), заедно със седалките и волана, тапицирани с Алкантара и подобрена HMI графика, усещането е освежено. Вдигам червения предпазител над стартовия бутон, натискам спирачката и запалвам. На празен ход двигателят звучи много по-решително, с по-силен звук и по-осезаем бас от стандартите. Явно е спазено обещанието за по-емоционална ауспухова нотка и така, вече успокоен,  тръгвам към пистата за този ексклузивен тест.

След няколко обиколки, прекарани в наслаждаване на пистата и отчаяни опити да не ударя отзад Пиерлуиджи, започваме да вдигаме темпото. Моментално Performante започва да показва зъби. При излизането от завоя „Риваца“ и по старт-финалната права, Performante настига Huracan с лекота. Дори когато аз съм зад волана. Взаимствам точките на спиране от Пиерлуиджи и Performante премахва скоростта с толкова драматично насилие и стабилност, че трябва повторно да ускорявам като пълен аматьор.

Минаваме през завоя  „Трагуардо“ на трета, като позволявам на колата да премине през „Тамбурело“ на четвърта, стигам и до пета преди да сляза към „Вилньов“. Отново натискам спирачките прекалено рано. Постепенно свиквам и започвам да спирам по-късно от Пиерлуиджи. Давам всичко от себе си при преминаването на бързия ляв „Пиратела“, докато италианският колега едва удържа неговия Huracan пред мен. Не съм италианец, нито имам талант, нито съм състезателен пилот, но Performante ме кара да изглеждам като легенда. Стабилността през завоите е драматично недраматична. Спирачната сила ми дава възможност да мисля за завоя все по-късно и по-късно, докато се хвърлям надолу към „Аква Минерали“. Продължаваме нагоре по изкачването към „Варианте Алта“, който е с високи бордюри, всеки от които е използван от Пиерлуиджи, и аз решавам, че ще е грубо да не мина по неговия маршрут. Performante остава необезпокоено през бордюрите.

 След няколко обиколки и ударно повишен пулс, влизаме в бокса, за да разкажем впечатленията си на екипа. Шефът по развойната дейност на Lamborgini, Маурицио Реджиани, е до мен. „И?“,  пита той целенасочено…

Ясно е, че всичко сработва отлично, но дали причината е в авангардното аеро? Реджиани отговаря: „Когато ми предложиха тази идея, бях доста скептичен, но ми показаха резултатите от някои тестове и макети на автомобила, които доказаха теорията. Не можахме да повярваме колко силни бяха резултатите от първите изпитания в реални условия.“ Принуден съм да се съглася. Излизайки на пистата с обикновения Huracan, усещам не само по-малко шум и ярост, но и смените на предавките са по-малко пъргави. Цялото изживяване е с по-малка жизненост. Най-важното е, че липсва и стабилност, което веднага превръща Имола в доста по-страховито място спрямо обиколките с Performante, като най-голямо впечатление прави недозавиването. Performante постоянно ме окуражаваше да карам по-бързо и по-бързо. Колата може да използва нови технологии, които са абсолютно неразбираеми за обикновени хора, като мен. Но, колкото и да е сложна теорията, най-важна е практиката. А там Performante получава отлична оценка. Дори с абсолютно аматьорски тестов пилот зад волана.